Някои наричат приборите за хранене точна наука и то не

Как да подредим трапезата по етикет?

Някои назовават приборите за хранене точна просвета и то не е инцидентно, тъй като те се подреждат в строго избран ред към чиниите и блюдата. Всеки уред има своето тъкмо предопределение според от ястията и десертите, които се сервират. А когато човек е осведомен даже с екзотичните принадлежности за хранене, конфузни обстановки на масата няма да има.

I. Чашите

постоянно сервирайте на гостите си вода – чашата за вода би трябвало да е сложена над чинията; виното нормално се налива преди ястието, с което се сервира; чашите за алено, бяло и десертно вино би трябвало да са подредени под формата на триъгълник.

II. Супа или салата - в случай че сервирате чорба или салата, поставете върху масата огромна плоска паница, а върху нея – сгъната салфетка. Купата със чорба би трябвало да бъде сложена върху чинията.

III. Приборите

остриетата на ножовете би трябвало да сочат навътре; вилиците и ножовете постоянно се слагат заедно; в случай че на масата е сложена лъжица, само че по време на храненето не се сервира чорба, тя може да се употребява за ястия с необичаен сос; лъжичката са кафето се сервира дружно с него;

IV. Салфетките - при сядане салфетката се разпростира в скута – при ставане от масата по време на хранене тя се слага върху стола; при ставане след хранене салфетката се слага до чинията.

V. Основен етикет

домакините стартират да се хранят първи; ястията постоянно се сервират откъм лявата страна и се отсервират откъм дясната; напитките постоянно се сервират от дясната страна; при привършване на храненето масата се отсервира – лъжиците не се оставят в купите за хранене, само че пък приборите се слагат диагонално върху чинията, редом едни на други; декорацията върху формалната маса би трябвало да са задоволително ниски, с цел да не пречат на диалозите през масата; самостоятелните солници се слагат над вилицата за главно ядене или над приборите за десерта; задоволително е поставките за хранене да бъдат сложени върху маса без завивка.

Особените принадлежности за рибни блюда престанаха да се възприемат към този момент като някаква екзотика – те станаха норма. Риба се яде благодарение на специфичен необятен нож с вдлъбнатини по острието, които вършат по-удобно отделянето на филето от костта. Вилицата за риба нормално има четири зъбци и бездънен, уголемен към основата прорез по средата – в него доста комфортно се помества огромната рибна кост, и филето елементарно се отделя. Тя елементарно се познава по външния й тип – зъбците й наподобяват на изтеглени клещи на рак. Много постоянно рибата не се сервира на порции, а давайки опция на гостите да оценят размерите й и ефектното оформление, рибата се слага на огромно продълговато ястие. Често сервитьорите оставят на гостите „ почетното обвързване “ да разрежат рибата. За добър звук се счита, когато рибата за гостите се нарязва от домакина на къщата, а за дамата – от нейния джентълмен. За това се употребява специфичен уред за разсичане на рибата – доста необятен нож с леко заоблено острие и закръглена плоска вилица, наподобяваща по-скоро на лъжица със зигзаговиден нарез по края.

За крал на кулинарната екзотика в доста страни се смята голямото алено ракообразно – омарът. Разбира се, към него се сервират специфични принадлежности, това е целесъобразно освен от престижността на блюдото, само че и от действителната нужда – разделянето на твърдата ризница, която всеки миг може да експлодира с горещия и благоуханен сок – работа, абсолютно изискваща сериозен комплект принадлежности. Традиционен уред се явяват специфичните щипци – на единия край имат два неголеми ости зъба, а на другия – доста тясна лъжичка, с която се подхващат нежните бяло-розови парченца месо. Щипците за омари имат оребрена вътрешна повърхнина, доста комфортна за разтрошаването на твърдата обвивка. Освен омарите, част от шикозното меню постоянно е бил и черният хайвер, като по качество съветският хайвер се счита за по-добър от иранския и канадския. Хайверът се сервира в специфична кристална купа на сребърна подложка, обградена с лед. Към нея се поставят лъжички за хайвер, лопатка и ножче. В изключително първокласните комплекти, „ триото “ за хайвер може да бъде направено от полупрозрачен седеф с цвят на каймак.

Друго ястие, считано за изключително изтънчено са охлювите. За тях също има специфични принадлежности – кръгли щипци и мъничка виличка. Формата на щипците варира според от типа на охлювите и конфигурацията на черупките. Черупката се разцепва и охлювът се хваща с виличката. Съществуват също по този начин специфични нож и вилица за стриди – невероятно е да ги сбъркате с другите принадлежности, даже и заради това, че те се появяват на масата по едно и също време с тъмните раковини на мекотелите.

Във високопланинска Швейцария обичайното ястие е парещ картоф или самун, който би трябвало да се натопи в разтопен кашкавал – фондю. За това ястие, станало към този момент класика в европейския ресторант, сервират два прибора. Първият е лъжица за картофите – необятна, обемна, в която леко и комфортно се поставя мекият картоф, освен това без да се разпадне. Вторият е вилица, наподобяваща на отвертка, завършваща с два остри зъбеца. На тях се набождат парченцата, потопени в течния кашкавал.

Широко публикуваната визия в някои страни, че дивечът (а от време на време и кокошката) се яде с ръце – е един от най-ярките образци за лъжливи легенди. Специалните щипци за дивеч – те наподобяват на назъбени криви ножици, чиито острието са леко извити встрани, комфортно разчупват костите, от които по-късно елементарно се отделя месото благодарение на нож и вилица.

Към екзотичните принадлежности могат самоуверено да се прибавят вилицата и лопатката за аспержи. С лопатката може да се борави като с нож, защото аспержата е доста мека. Малки лопатки, с друга настройка, от които може да се обърка даже и експертът, са предопределени за пастети, пушени сардели и ориз. Обикнавено те авансово се поставят до блюдата. В положителните комплекти обезателно участва и такава екствагантна движимост, като ножицата за грозде. По концепция на основателите си, с такива ножици комфортно можеш да изрежеш зърната от плода. При сладкарските принадлежности за десерт, за сервиране на чай и кафе, също има богато многообразие. Освен лъжичките за чай и кафе на масата, обезателно ще участват и лъжичката за захар във формата на сова /или щипки за бучки захар/, лопатка и нож за торта със объл връх /сладкарски/. До всеки уред ще има виличка за печиво, на блюдото с кифличките – щипки за кифли. Даже сухите сладки от общото ястие би трябвало да се взимат със специална лопатка за печива. За меките кифлички съществува дълга вилица. До масленицата постоянно се намира тъп объл нож за масло.

Към десертните принадлежности може да се отнесе и дребната лъжичка за кафе „ мока “ и лъжицата за компот, тъй като да изтръсквате кайсиите от чашата в устата, е въпреки всичко малко трудничко, още повече, в случай че по едно и също време с това изисквате да изглеждате и солидни.

Като бижу на масата и предмет на най-старателно внимание от страна на дизайнерите са и пръстените за салфетки и държателите на приборите за хранене. Те би трябвало да основават стила на сервирането и да привеждат в синхрон другите му детайли – посуда, принадлежности, завивка и салфетки.

1. Салфетка за хранене